Принципи на тюркската юрта

Според вярванията на казахите, денят започва с изгрева на слънцето и поради това вратата гледа на изток. Тя очаква зората на живота. Слънцето за номадите е основния гост на този свят и без него няма живот. Слънцето е царят на всички неща на земята.

Отвътре юртата условно се дели на две половини, така както е разделен човешкия род. Север – женска половина, юг – мъжка половина.
В мъжката половина – близо до вратата, т.е. близо до земята – се намира постелята на стопаните. Тук се окачва и оръжието на мъжа, конската сбруя, талисманите.
В женската (моминска) половина – леглото на невестата – дъщерята на стопаните. В ниската част към вратата се помещава дървен шкаф със съдовете и храната (казахите считат че не бива да се оставя открит, в противен случай храната ще се развали от нечиста сила), съда за избиване на млякото – символ на Благополучието. Тази половина е гостна, в нея не се задържат. Дъщерята ще се омъжи и ще напусне бащиния дом.

В центъра на юртата – огъня. Място за почитане Духа на огъня. Почитта към огъня е застъпен в най-древните световни религии. Огънят дал на човека топлина, гореща храна, разтопил желязото (стремена и стрели).

Номадът открива седлото – работното си място. Той го почита и за това седлото стои на издигнато място, украсено с орнаменти, олицетворяващи времето и пространството, със скъпоценни камъни – символи на красотата и богатството.